Животът преди пластмасата

Днес почти всичко, което се продава, е опаковано в пластмаса. 

Изглежда ни направо невероятно как са живеели хората във времето преди пластмасата.

В наши дни благодарение на пластмасата можем да се радваме на много технологии и иновации, без които ни изглежда немислимо да живеем. Пластмасовите опаковки са много удобни и хигиенични. Но само за няколко десетилетия човечеството е оставило след себе си огромно количество пластмасови отпадъци, които са сериозна екологична заплаха за живите организми. 

Пластмасата е сравнително ново явление. Все още много хора, родени преди 50-те години на миналия век, могат си спомнят какъв е бил живота преди пластмасата. Началото на масовото производство на пластмаса можем да проследим едва от края на 50'те и началото на 60-те години на миналия век. Иновациите в производствените процеси доведоха до драстично намаление на разходите за пластмаса, което проправи път за достъпно масово производство. 

Дали бихме могли да се върнеш във времето преди пластмасовите опаковки?  Едва ли.  Дори активистите за опазване на околната среда не препоръчват пълното отказване от пластмасата, тъй като използването на алтернативи като дървен материал и други би довело до почти три пъти увеличение на емисиите на парникови газове. Отговорността на всеки човек е да рециклира и да намали употребата на пластмасови опаковки, доколкото е възможно. А предизвикателството пред учените е да се измисли нова форма на пластмаса, която да се рециклира лесно. И макар, че надеждите ни за една по-чиста планета са отправени към иновациите на бъдещето, има какво да научим и взаимстваме от опита на миналите поколения.

Как са се справяли хората със съхранението, продаването и купуването на ежедневните хранителни и други продукти, без да разполагат с пластмасови опаковки и торби?

Помолих по-възрастните членове на моето семейство да ми разкажат повече за живота преди пластмасата през 50-те и 60-те години на миналия век.

Повечето продукти в магазините са се продавали в насипно състояние. Например захар, брашно, ориз, боб са се съхранявали в конопени чували. Магазинерите са сипвали желаното количество в хартиени пликове и го измервали на кантар. След това хората ги пресипвали в буркани и кутии за съхранение у дома.

Киселото мляко в магазините през 50-те години на миналия век се е съхранявало в алуминиеви легени, широки 50-60 см и с височина около 10 см. Всеки клиент си носил някакъв съд, като котленце, в което магазинерът сипвал и измервал желаното количество. Киселото мляко било толкова гъсто, че се режело с нож! По-късно, през 60-те, започнали да продават кисело мляко в картонени кофички с картонен капак, а в края на 60те години се появили и стъклените бурканчета с картонено капаче. 

В селата хората гледали животни и сами си произвеждали прясно и кисело мляко, сирене и масло. В градовете рано сутрин млекарят огласял улиците със звънец. Придвижвал се с каруца, която била пълна със слама, за да не се катурне гюма с млякото, издоено още същата сутрин. Хората си носели стъклени шишета, в които той сипвал прясно издоеното мляко с черпак. Стъклените бутилки били кът, така че всеки носил каквато съдинка имал.

По-късно през 60-те години започнали да продават прясно мляко и по магазините в стъклени шишета с широки отвори.

Хлябът в магазина идвал в касетки. Прясно изпечен, без никаква опаковка.

Месото, колбасите и сиренето продавачите увивали в кафява амбалажна хартия, преди да го измерят на кантара. По-късно се появила и хартия, която от едната страна била гланцирана, за да не пропуска течности и мазнина.

Попитах моите роднини в какво са съхранявали сокове и те се учудиха на въпроса ми. Какви сокове, нямало е сокове. Нектарите в стъклени шишета се появяват чак през 80те. 

А олиото? Какво олио, учуди се баба ми. Готвили са със свинска мас и масло. Олиото започнало да се продава в стъклени бутилки през 70-те. Продавали го също в насипно състояние, хората си носили стъклени бутилки и им го сипвали с фуния от казан. Същото било и с оцета и газта за газените лампи.

А шампоан и сапун? Шампоан през 50-те? Нямало такова нещо, поне не по селата, спомня си баба ми. Миели се с домашен сапун от свинска мас. Всъщност домашния сапун бил универсалният почистващ препарат. Нямало и веро, нито гъбички за миене на чинии. Миели чиниите с парцал и домашен сапун. 

В градовете продавали сапуни Камбана, Петел и Идеал.

Чичо ми си спомня, че все пак е имало прах за пране в картонени кутии. Шампоанът се появил чак през 70-те, и то в пластмасови опаковки. Яйчен шампоан. Правел косата лъскава. И верото дошло по магазините през 70-те, в бели матови пластмасови битилки.

А плодовете и зеленчуците? По селата никой не купувал плодове и зеленчуци от магазина. Хората сами си ги произвеждали. Баба ми си спомня, че магазини плод и зеленчук се появяват чак през 80те, когато започнали да продават картофи, зеле, пъпеши и дини.

Мармаладът докарвали в магазина в дървени сандъци. Режели го с нож на буци и го увивали в хартия. Чичо ми си спомня три вида - шипков, ябълков и смесен. По-късно започнали да го продават в стъклени бурканчета.

А сладоледът? Той се продавал в квадратни тестени корички на грамаж. 

Първия хладилник в дома на чичо ми се появява в края на 60-те. А с първата си пералня родители му се сдобили в началото на 60-те. Трябвало да източваш водата и да изцеждаш дрехите на ръка.

Не пропуснах да попитам и за тоалетната хартия и салфетките. В каква опаковка са ги слагали. Не се е налагало да ги опаковат, просто не са се продавали. Спомените на моите роднини за първата тоалетна хартия е от средата на 70-те. За бебешки пелени са използвали тензухени и бархетни кърпи, които се перели. Справяли са се хората и без пластмаса. По спомените на моите близки, за една седмица едно домакинство е събирало само една кофа боклук, която изхвърляли от кофата директно в казана. Хартията горели в печката, остатъците от храна отивали за кучето и прасето, а стъклените бутилки и буркани пазели грижливо. Само като се замисля колко чувала с боклук изхвърля едно домакинство за седмица в наши дни.

Такъв е бил животът преди пластмасата. Може би има какво да взаимстваме от опита на предишните поколения.

снимка: bazar.bg, propackmagazine.bg